Бюлент Мюмюнов – Човекът на словесния танц

БЮЛЕНТ МЮМЮНОВ – CODIFY 24 май 2023 – Българските университети бележат бъдещето на България

Бюлент Мюмюнов е специалният пратеник на БНТ, който отразява Световното по футбол в Катар 2022. От 2019 година до момента е част от спортния отдел на Българската национална телевизия. През 2018 година завършва бакалавърска програма “Журналистика” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. От 2022 година е в ход обучението му в магистърска програма “Спортна журналистика” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

ФОРМУЛА ЗА ЕФЕКТИВНО ОБРАЗОВАНИЕ
Формулата за ефективно образование, по-философски казано, по-скоро е да възпиташ себе си непрекъснато да се самоусъвършенстваш. Възпитал съм в себе си любовта към знанието и книгите. И съм надхвърлил образователната система. Ефективното образование е нещото, което може да те накара да обичаш, да четеш и да се развиваш и след края на целия този образователен цикъл. Ако училището и университетът визпитат това у теб, значи е ефективно. Мога да кажа, че в
моя случай са успели да го направят, любовта към знанията. Така че, не мога да кажа, че за мен образованието във формата, в която го познаваме всички, е било неефективно. Приемам всеки един начин и вид на образование, който спомага за това човек да обича науката, книжнината, думите. Не мога да кажа, че системата в България не е ефективна. На Запад не правят нещо по-гениално.

ОБРАЗОВАНИЕ И ЕФЕКТИВНОСТ
Образованието е възпитателен инструмент, който не свършва с края на образованието в гимназията или университета. То е непрекъснат процес, безкраен процес, буквално до края на живота на човек. Ако приемем, че животът е една линия, която има само старт, от този старт до безкрайния хоризонт се шири образованието. То е част от непрекъснатото самоусъвършенстване в човешкото съзнание, човешката душа, в мислите на човек, в начина, по който комуникира със света около себе си.

НАЦИОНАЛНО САМОСЪЗНАНИЕ И НАЦИОНАЛНО САМОЧУВСТВИЕ – ОБРАЗОВАНИЕ И СПОРТ
Образованието е най-важното нещо заедно със спорта, които градят националното самосъзнание, националното самочувствие. Градят облик на страната. За мен образованието е самостоятелен процес. Така си мисля. Особено след определена възраст. А не общ процес. Едно дете може да промени много, ако желае, ако иска, ако преследва мечти и цели. И оттам насетне човек по човек нещата се свързват и превръщат целия организъм в една силна структура, която има мнение, гражданска позиция, стабилност и устойчивост, преследвайки обществен просперитет. Националното самочувствие бих отдал на националните състезатели и отбори в отделните спортове. Представете си българският национален отбор по футбол да стане световен шампион – тогава гордостта би била несъизмерима при всяка група от населението.
Поради здравословни проблеми футболната ми кариера приключи рано. Но пък всяко зло за добро. Впоследствие се насочих към спортната журналистика. Определено нямаше да съм този човек, който съм сега. Защото желанието ми да отразявам спорт ме въвлече в четенето. Четенето ми е основно заминие повече от 11-12 години. Точно десет години работа в журналистиката правя на 29 януари 2023 година. През януари 2013 година излезе първата ми статия във вестник “Марица”. Най-важният момент в живота ми досега.

УЧИТЕЛИ И МЕНТОРИ – КАЧЕСТВА ЗА РАЗВИТИЕ
Хората, които образоват поколенията, трябва да са доста търпеливи, много търпеливи, защото това е дълъг процес. Не всеки има възможност още в началото да поеме определено количество информация. За много хора е трудно. Всеки е в някакъв етап от развитието си. Едни тръгват от различен старт в сравнение с други. И един учител трябва да е много търпелив в това отношение, последователен, да бъде винаги усмихнат. Сложно, но това е нужно, защото лошото настроение се предава като отношение върху децата.
Всичко по веригата семейство-дете- училище трябва да върви по синхронизиран начин.
По-скоро в България този преход е спомогнал за това учителите да се превърнат в едни фигури от миманса, които не са смятани за хора, които трябва да бъдат уважавани. За съжаление. В годините съм виждал неуважително отношение към много учители, но това е до възпитание, до отношение на родителите към детето, до отношение на родителите към образователната институция. Трябва да надскочим разбирането за примитивизъм в някои моменти.

ПРАВОПИС И ПРОВОГОВОР
Радвам се, че съм достигнал ниво в работно отношение, което ми дава възможност да си изкарвам и хляба чрез правоговор и правопис, защото това е основна част от моята професия. Достижение е, защото съм се борил и за двете неща. Развивал съм ги. Правописът и провоговорът са много важни, защото са и основата на моята дейност. Моето съдържание са думите. Думите и словото са моята сърцевина на книгата, но страниците и кориците са правописът и провоговорът.

ПРЕДИМСТВА
Образованите хора могат да поемат живота в свои ръце, или поне по-лесно да го направят. Невинаги са по-свободни и креативни, защото понякога образованието вкарва в релси, от които не можеш да излезеш. Или пък е по-трудно. Стерилизираш се под някаква форма. Понякога. Зависи от сферата. Зависи от дейността. Има два типа креативност. Вродена креативност – да си хитър, гъвкав, да си устойчив на събития и да можеш да лавираш между тях. Креативност, която се учи – учи се от много четене, от много комуникация с хора, пътуване. Образованите хора със сигурност имат сериозна доза креативност в тях, но невинаги това е факторът, че си интелигентен. Относно свободата – донякъде считам, че са по-свободни. Винаги съм свързвал образованието с четенето. Така го разбирам. Когато четеш, ти се отделяш от земното. Поглеждаш на света отгоре. Все по-високо се качваш. Когато се качваш все по-нагоре, виждаш, че малките, дребни проблеми са обикновени дребнотемия, мънички спънки, които са незначителни след седмица например. Когато го видиш, си казваш, че това е битовизъм, в който няма смисъл да се вкопчваш. Образованието ти дава такъв полет над нещата. Образованите хора са по-свободни от оковите на битовото. Образованите хора абсорбират повече. Така мога да кажа, че са по-критични към действителността.

ДА ИЗБЕРЕШ ЖУРНАЛИСТИКАТА
Журналистиката е призвание. Раждаш се с него. Имаш го отвътре и съдбата те насочва по някакъв начин. Съвремието е такова, че всеки може да е журналист, но не всеки може да е професионален комуникатор. Последователността също е част от професионализма. Избрах спортната журналистика, защото преди това бях футболист. Заради здравословен проблем спрях да играя футбол. Исках да бъда близо до спорта. Нищо друго нямаше да ме удовлетворява като дейност. От малък харесвам енциклопедичните знания, науката, четенето, комуникацията. Тази обща картина ме насочи към журналистиката. Много амбициозен човек съм. Искам да успея в това, което правя. Понякога си казвам, че това няма да ми донесе кой знае колко много средства, но аз не го правя за пари. Поне на този етап не го правя за пари. Виждам, че постепенно, когато се качваш в йерархията, и този аспект се променя положително. Водещо във всеки трябва да е това да иска и да успее, да отделя време, енергия, безсънни нощи, страдание, за да дойде моментът, в който да получи пари за това, което обича да прави.
Когато знаеш накъде си тръгнал, когато знаеш, че можеш, когато правиш нужното, трупаш съдържание и бекграунд, вървиш по линията си, но това не е “кон с капаци” – това е да си свободен от мимолетното и битовото.
Основните неща, през които преминава един млад човек в тази професия, са елементите на отричането. Всички, които са в дадена медия, те отричат. Казват ти, че не ставаш. Има много интриги. Желание да те струтят, да те смачкат, да не ти позволят да направиш това, което можеш. Един журналист се ражда. Всеки вижда дали ставаш или не. Както се вижда дали един човек ще стане голям играч или ще бъде пешка.
Почти 4 години съм в БНТ. Винаги съм се стремял да не съдя хората, да съм толерантен. За съжаление, спортната журналистика в Бълагрия не е отборна игра. Естествен подбор е. Пазарът е малък. Събитията за отразяване не са много. Когато се доказваш всеки ден, пътищата се отварят. Знаех още в началото, че средата е враждебна. Приех го, защото е част от играта. Всичко това ме изгради. Имаше неща, които трябваше да подобря в професионален план, в характера си. Тези трудности, тази критика, която понякога цели да те унизи, реално ти помага. Наложи ми се да се преместя от Пловдив в София. Този преход ми коства много. Да нямам възможност да виждам близките си, нова среда, нови хора. Но това са нормалните житейски препятствия, които съпътстват човек, който преследва мечтите си.
Психологическата нагласа я трупам с времето. Нямам ритуал, който да ме нагласи. Ставам все по-уверен с опита, по-комуникативен, по- нахъсан. Правилата ми са свързани с това да продължа да действам последователно. Да работя извън терена си, за да не спирам да се развивам. Тези правила ме карат да се чувствам по-уверен, а и оформят образа ми. Чисто суетно – винаги си правя косата, микрофона си го слагам отдясно, когато водя – слушалката в дясното ухо. Когато коментирам пък – отляво. Винаги си оставям телефона на едно определено място. Ако не е точно там, чувствам напрежение. Когато коментирам, винаги ми е в режим без мобилни данни, интернет, за да мога да съм сам със себе си. Нагласата ми да бъде изцяло насочена към това, което правя.
Голямата ми цел е да отразявам големи спортни събития с творчески почерк. Да бъда в центъра им. Това изисква голяма подготовка, натрупване във времето. Ежедневната подготовка е супер важна. Всеки ден по нещо – учене, четене, нещо да видиш, чуеш, усетиш, споделиш. Големите цели ме дърпат напред. За да запълниш съдържанието си със стойност, трябва да работиш много и да поддържаш ниво. Поставил съм си най-голямата цел, най-мащабните неща в спортната журналистика в България. И ги следвам.

ГЕРНИКА НА ПИКАСО
Герника на Пикасо е любимата ми картина. С много елементи, но всеки един елемент е толкова съвършен, че припокрива другия. Така се комбинират с всеки следващ в цялата картина, че всичко се превръща в един шедьовър. Няма как да стигнеш до голямата си цел, без да преминеш през стълбичките на по-малките такива.

СПОРТ
Спортът е философията на живота. Ако можем да живеем така, както действаме, когато спортуваме. Толкова чисто, с енергия, с любов, извършвайки градивна активност. Правиш го с цел. Съзидателно. Бориш се със себе си, с тялото си, с ума си, с времето си. Спортът е една микровселена на целия живот. Според мен всеки трябва да спортува под някаква форма, всеки ден. Лежа на базата на точно тези мисли. Живея и дишам за спорт. В първия момент, в който съм си помислим да стана спортен журналист, искам да стана спортен журналист. Задълбавайки се в спорта, осъзнах, че мога всеки ден да изживявам няколко живота, по няколко смисъла на живота. Смятам, че това е много важно за мен, като личност, като изграждане.
Фен съм на Бразилия. Фен съм на чистото, интуитивното начало, на природното начало. Футболният отбор на Бразилия е точно такова нещо. Единственият футболен отбор в света, който твори. Защо казвам всичко това! Защото Бразилия е събирателен образ на всичко творческо и на всичко философско, което аз мисля, че трябва да притежава един човек, а и начин, по който трябва да живее. Без задни мисли, с изключителна креативност, желание да съгражда. Единственият футболен отбор в света, който се проваля, съграждайки, в исторически план, е Бразилия. Винаги съм смятал, че това е моят отбор. Моят начин на мислене. Моят начин на действие. Отбор, който гради и ти вдъхва вяра в красивото. Давам пример с това, което ми харесва в света на спорта, в частност във футбола. В тяхната философия е вкоренено да творят. Малко са моментите в живота, в които творим красиви неща, забързани от сивото ежедневие, от проблеми, от дребнотемия, от лоша комуникация с ближния човек. Честно казано, когато имаме такива примери в спорта и в житова – като Бразилия – красивото в спорта, това е начин на мислене в спорта, на вдъхновение и съграждане. Опитвам се да живея така, както бразилците играят футбол.

МЛАДИТЕ – ХОРА – УНИВЕРСИТЕТЪТ – БЪЛГАРИЯ
Най-важното, което младите хора трябва да спазват и правят в образователния си път, е да следват мечтите си. Просто трябва да бъдат последователни, много старателни, следвайки целта, прелитайки през проблемите.
Израснал съм тук. Никога не съм мислил да уча в чужбина. Сърцето ми е тук. Душата ми е тук. Душата ми говори на български. Очите ми четат на български. Устата ми пее на български. България е моето място! Обиколил съм цяла Европа. Знам, че България е моето място! Искам да се развивам тук и тук да запълня една ниша, в която има много конкуренция, но не много качество.
Завършил съм Софийски университет “Св. Климент Охридски“. Имам познати и хора, които са ми помагали. Дали са ми тласък в живота. Камъкът си тежи на мястото. Искам заедно да развиваме страната. Всичко около нас да върви напред, защото има много кадърни и потенциални млади хора. Сигурен съм, че заедно можем да изтеглим България на по-добро и проспериращо място. Искам да съм част от този процес, в който изграждаме! България не е развита, а развиваща се страна. Колкото и да пътувам, винаги искам и се връщам в България!

МЕЧТАТА ДА СИ ПРЕПОДАВАТЕЛ
Доста неща ме карат да мечтая за това да съм преподавател. Интересна ми е комуникацията с младите хора. Искам това, което съм научил, да го предам на тези след мен. Да остане духовно наследство под някаква форма. Така че, много ми се иска в един момент да стана преподавател. Още опит ми е нужен, още книги са ми нужни, още натрупване на знания.

Списание CODIFY можете да четете онлайн тук https://elenanobleschooling.org/codify, а комплиментите книжна версия Ви очакват тук https://elenanoble.org/комплименти/#book.