д-р Драгомир Георгиев – teamTeachers

Инициативата teamTeachers, oбръщайки внимание на образованието като основна ценност, с уважение най-високо почита приноса на учители, преподаватели и ментори в този процес.

Подхождайки с УВАЖЕНИЕ към образователния Ви принос, моля да представите себе си пред аудиторията!

По принцип не обичам да говоря много за себе си, но ще се опитам накратко да Ви разкажа моята история. Казвам се Драгомир Георгиев. Роден съм в гр. Варна, но имах възможност да израсна и да се изградя като личност в Провадия – град с многовековна история, която води своето начало още във времената на Източната Римска империя. Средното си образование завърших в СОУ „Димитър Благоев“ в Провадия – училище, което се явява наследник на прочутата в миналото Провадийска гимназия. Висшето си образование придобих във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – бакалавър, специалност „История“ (2012 г.). Завършил съм две магистърски програми „Българска история“ (2013 г.) и „Политология. Дипломация и национална сигурност“ (2022 г.) отново в същия университет. От 2017 г. притежавам докторска степен по „Нова и най-нова обща история“ (История на Русия), отново от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Носител съм на Академичната награда на община Велико Търново (2012 г.) и на почетния знак на организацията на евреите в България „Шалом” (2013 г.). Аз съм един от създателите Студентски дипломатически клуб „Имхотеп“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По време на обучението си в училище и Университета имах възможност да се докосна и да попия опит и знания от уникални учители и преподаватели, които изградиха у мен умения и навици, които ми помагат много в моя професионален път, за което съм им дълбоко признателен.
Вече 8 години работя, като уредник в отдел „Нова и най Нова история“ на Исторически музей – Провадия. Научните ми интереси са насочени в областта на руската и българската военна история, Българското възраждане, Новата и най-нова българска история, международните отношения, дипломацията и нумизматиката. Автор съм книгите: „Участието на провадийци в Българското опълчение и във войните за национално обединение (1877–1945)“, (2018 г.) и Свиден бащин край (Щрихи от миналото на с. Невша) (в съавторство), (2019 г.), както и на около 60 научни статии и студии. Пиша разкази на историческа тематика.

Как бихте формулирали “Що е то ОБРАЗОВАНИЕ?”?

Въпросът Ви е много интересен и на него могат да бъдат дадени много различни отговори. Лично за мен образованието – това са крилете, на които летят нашите мечти. То е ключът от вратата, зад която се крие онзи необятен свят от шансове и възможности, които само чакат да бъдат оползотворени от всеки от нас.

Какви качества трябва да притежават хората, които образоват (учители, преподаватели, ментори)?

Според мен задачата на хората, които образоват (учители, преподаватели, ментори) е най-сложната и високоотговорна дейност в едно общество. Защото ако лекарите лекуват нашето тяло, то хората на образованието и науката са „лекарите“, които се грижат за нашите ум, съзнание и душа. Те формират нашата идентичност, създавайки всичко онова, което ни прави това, което сме, като личности, граждани и хора. Те са онези „скулптори, които извайват” нашето бъдеще. В Япония, единствените поданици, които не са длъжни да се покланят на императора, са учителите. Причината за това е, че японците смятат, че без учители няма как да има императори. За мен качествата, които трябва да притежават учителите, са достойнство, чест, морал. Те трябва да имат онзи вътрешен душевен плам. Учителите днес трябва да се стремят да бъдат онзи светъл пример за подражание на младото поколение, какъвто в миналото са били личности, като Даскал Ботьо Петков, Петко Рачов Славейков. Всеки учител или учителка в Царство България е имал „личен служебен списък“. В него се е отразявала цялата кариера, къде и колко време е работил/ла, какви качества притежава, семейно положение и т.н. Винаги ми е правело впечатление, четейки тези документи, че в тях се използва думата „служи“, а не както е в съвремието, думата „работи“, когато се говори за периода, в който даден учител е работил в конкретно училище и населено място. Ако се замислим върху разликата в значението на тези думи, може би ще можем да си дадем и отговор за някои от проблемите в нашата образователна система в наше време.

По какъв начин трябва да се реализира образованието?

В последните години се нагледахме на всевъзможни експерименти в нашата образователна система, които имат, меко казано, спорен ефект. Аз самия притежавам педагогическа правоспособност за учител по история, макар че професионалният ми път дотук се разви по такъв начин, че не съм преподавал в училище след края на задължителния практико-приложен стаж в Университета. Въпреки това, работата ми, като музеен специалист, ми дава възможност да имам постоянен досег с деца от различни възрасти от цялата страна по време на техните посещения в залите на нашия музей. Това ми дава един, макар и страничен поглед върху процесите, които текат в нашето начално и средно образование. За съжаление, впечатленията ми през последните години са повече в негативен план. Въпреки това, смятам, че все още не е прекалено късно и е възможно да се постигне един положителен обрат в тези тенденции. За неговото реализиране обаче са необходими сериозни промени в много аспекти от образователната ни система. Най-важното според мен е да се опитаме да реализираме на практика в училище и Университета старата житейска максима: “Чети, Брате, чети и размишлявай върху прочетеното“. Трябва да накараме младите хора да четат, да мислят и да развиват своето аналитично мислене.

Какви предимства получават образованите хора? Считате ли, че са посвободни и креативни? По-критични ли са към действителността?

Аз вече частично Ви отговорих на този въпрос малко по-горе. За мен образованието е сила, то дава шансове, възможности, перспективи. В същото време то ни задължава да бъдем отговорни и да се опитваме да помагаме и на онези около нас, които също искат да се самоусъвършенстват и развиват. Знанието има и една по-тъмна страна, колкото повече знаем, толкова сме по-критични към заобикалящия ни свят, и най-вече към самите себе си, а в някои моменти многото знание дори ни кара да се чувстваме неразбрани, и дори самотни. Въпреки това, смятам, че образованието ни прави по-свободни и креативни, то ни носи онази искра, която дори и в най-трудните моменти ни кара да продължим напред.

Вие как подкрепяте и помагате на образованите млади хора да приложат натрупаните знания в съвременния сложен ритъм на живот, като говорим за функционална грамотност?

Винаги, когато говоря пред по-млада аудитория по време на историческите беседи, които изнасям в залите на музея, в който работя, се опитвам да я накарам да мисли, да прави паралели между миналото и настоящето. Призовавам ги да четат, но не само това, което е в задължителната учебна програма. Давам им примери от нашето минало, в което само за един период от около 30 години след Освобождението нашият народ успява да направи немислимото да се превърне от една изостанала османска провинция в една от най-бързо развиващите се държави в Европа. В основата на този подем стои именно високото образование, което имат нашите предци. Те завършват най-реномираните учебни заведения в Западна Европа и Русия. Владеят по няколко чужди езика. В такива моменти винаги перифразирам известната мисъл на Дейвид Рокфелер: „Успехът в живота изисква обучение, дисциплина и упорит труд“. В същото време в творчеството си се опитвам да изведа на преден план именно такива личности. В нашата история от последните два века те са хиляди. Има ги във всеки един български град или село, и наш дълг, като хора, работещи в образователната и културната сфера, е да ги извадим от забвението, и да дадем на младото поколение правилните примери за подражание, от които те толкова много се нуждаят.

Колко важно е образованието за националното самосъзнание?

То е ключово и основополагащо. От най-дълбока древност най-важната битка винаги е била борбата за контрола върху съзнанието на децата между 4 и 16-годишна възраст. Който спечели тази битка, той решава съдбата на дадена държава или дори регион за десетилетия напред. В тази борба рамо до рамо трябва да застанат семейството, учителите и държавата. В моя случай от най-ранна детска възраст аз попаднах под влиянието на моята прабаба, която на 4-5-годишна възраст вече ми четеше Вазов и Ботев и ми разказваше за приключенията на Васил Левски, моята баба (учителка по български език и литература), както и моите родители – пламенни патриоти, които, макар че не се занимаваха професионално с история, ми дадоха една отлична база от знания и умения за аналитично мислене, които в училище и Университета аз успях да доразвия.

Можем ли да говорим за ЕКОЛОГИЯ, една важна тема за опазване на планетата ни, ако не сме достатъчно образовани?

Проблемът с опазването на околната среда е изключително важен. От неговото успешно разрешаване зависи бъдещето на нашата планета. Според мен конкретно по този въпрос невинаги проблемът е образоваността или липсата на такава. Разхождайки се по улиците, аз често виждам свои познати, които иначе са добре образовани, да хвърлят боклуци на земята, а в същото време познавам и такива, които са с по-скромно образование, но възпитават своите деца и внуци да пазят природата. Преди няколко дни бях свидетел именно на такава случка в централния парк на Провадия. За съжаление, хората сме устроени така, че се сещаме за проблема тогава, когато е вече много късно. Това според мен не важи само за нас, българите, а е проблем в световен мащаб. Дано все пак разумът надделее и всички заедно започнем повече да пазим нашата планета, защото засега тя е единственият ни дом.

Какви са привилегиите за личностното развитие на децата и младежите, ходейки на училище, посещавайки университет?

Смятам, че са значими. Всеки следващ успешно завършен клас в училище или семестър в университета ти дава нови знания, позволява ти да видиш нови светове, помага ти да се развиваш. Общуването със съученици или състуденти изгражда умения за общуване, създава навици, които на по-късен етап са изключително полезни при започването на работа.

Учебните планове отчитаме с основна важност, но колко са значими житейските уроци, които давате на Вашите ученици и студенти? Как приемат тази част от образователния процес?

Въпреки че в момента не работя като учител и преподавател, смятам, че учителите трябва да вдъхват уважение и респект на своите ученици както в училище, така и в Университета. Типичен пример за мен в това отношение е моята класна ръководителка от първи до четвърти клас – г-жа Любенова. Тя беше изключителен професионалист и педагог. На нея дължа страшно много не само като знания, но и като житейски уроци и примери за подражание. Макар че оттогава вече минаха почти 20 години, аз продължавам да изпитвам сериозен респект и дълбоко уважение към нея и до ден днешен. Всеки път, когато се замисля по тази тема, осъзнавам какъв огромен късмет съм имал по онова време, че именно чрез нея беше и първият ми досег с българското училище и образователна система.

Как се изграждат образовани хора със самочувствие?

Смятам, че образованите хора в България днес са неудобни. Те по-трудно се поддават на манипулации и внушения. В същото време техният труд и усилията, които са хвърлили за постигането на нивото, което имат, се отхвърлят с лека ръка от една част от нашето общество. Наскоро се замислих, че след завършването на средното си образование под различна форма уча вече повече от 10 години. Заплатата, която получавам в културната сфера за един месец, е няколко пъти по-ниска от хонорара, който получава една чалга певица за едно участие, което е, меко казано, обидно. Казвайки това, не искам да прозвучи като оплакване или оправдание. Аз сам избрах пътя, по който вървя. Ако отново трябва да направя този избор какво да уча, пак бих избрал този път, макар че той е неравен и трънлив. Гордея се, че съм възпитаник на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. За мен историята е призвание и съдба, и за нищо на света няма да се откажа от нея. Въпреки трудностите, смятам, че бъдещето на България ще принадлежи именно на образованите и търсещи млади хора. Пожелавам им да бъдат дръзновени, да не се отказват от своите мечти. Да вярват в себе си, да имат самочувствие, защото сме наследници на горд и древен народ, които многократно в своята история е доказал, че никога не се предава.

Искам да благодаря на Станислава-Владимира за отправената покана за участие. За мен беше огромна чест и удоволствие. Пожелавам на нея и Фондацията много успехи, и да не спират да подкрепят младите хора по трудния път на тяхното самоусъвършенстване и образование.

Целта остава непроменена – повишаване външната мотивация на младите и импулс за любознание и познание. Инициативата teamTeachers дава възможност за разширяване на образователната общност, подкрепяйки младите хора в хода на успешното им развитие.

Фондация “Елена Благородна – човечността е непреходна” изказва своите благодарности към уважаемия д-р Драгомир Георгиев.



д-р Драгомир Георгиев - teamTeachers