Иван Минев: “Носѝ каска – спаси света” (CODIFY sport Хасково 2024 – Знаменито издание)

Иван Минев в CODIFY sport Хасково 2024 – Знаменито издание: “Носѝ каска – спаси света”

Иван Минев (адвокат, народен представител в 50 НС, собственик на Yakoto Sushi, лице на списание CODIFY Мотивация за развитие: Когато мотивацията е знание!) – специален гост на списание CODIFY sport 2024 – Знаменито издание

НОСЍ КАСКА – СПАСИ СВЕТА

ИЗКУСТВОТО ДА НОСИШ КАСКА…
За разлика от Вас, баба Ви е преживяла бум на транспортните технологии. Тя има спомени как се е пътувало от едно населено място до друго с кон и каруца, и може да Ви разкаже за първото си пътуване с влак и автомобил. То аз на 38 години не мога да се похваля с особени преживявания относно еволюцията на транспорта. Като първокласници пътувахме по магистралата с Вартбург, четиритактов, с около 120 км/ч. Днес моят син, първокласник, също пътува с немско четиритактово возило с приблизителна скорост. Тук е контрастът с писателите от миналия век и от поколението на баба ми, които са си представяли 2024 г. със свръхзвуково придвижване, летящи влакове и хора в скафандри. Не, ние преживяхме друг бум – бума от магнитната касета – през компакт диска – през DVD, от телефона за точно време със шайба до видео разговор с другия край на света. Знаехме номерата наизуст на повечето съученици, а днес…
Дали ще продължи развитието на компютрите или, подобно на миналото, ще тръгнем в съвсем друга посока?
Въпреки че днес не носим шлемове, които да ни осигурят чист въздух или да ни защитят от радиацията, или пък, за да летим в космоса, някои от нас ги използват като част от своето предпазно облекло.
Рискът е неизменна част от нашия живот, някои го пеомат в големи количества, други – в по-малки, а някои се погубват от него. Рискът дори си има пазарна обективна цена. Почти всички си плащаме, за да прехвърлим риска, или получаваме пари, за да го поемем. Плащаме си гражданска отговорност или автокаско на автомобила, за да прехвърлим риска към застрахователната компания. На нас пък ни плащат лихва, ако имаме депозит в банката. Разбира се, носенето на риск има много други измерения и може да бъде договорено. Незаконни услуги струват много повече, отколкото позволените, именно заради риска, който поема престъпникът, за да изпълни услугата. Прекарването на незаконни или други стоки през границата е скъпо, именно заради риска. Колкото по-голям е рискът, толкова по-голяма е неговата цена.
Рискът е оценим във всяко едно отношение.
Ако имате една или две коли, Вие ще искате да ги застраховате, но ако имате 2000 автомобила, е по-изгодно да сте си застраховател сам. Можете да отделяте всяка година сумата за автокаско и така, ако се случи нещо с някой автомобил, от тази суми ще покриете щетите и ще Ви останат пари. Това важи, разбира се, ако не стане глобално бедствие, като например градушка, която да потроши повечето Ви автомобили. Но затова е риск и рискът трябва да бъде правилно управляван. Все пак, ако нямате късмет, просто ще фалирате. Колкото и да сте голям, богат, умен, липсата на късмет ще Ви отведе на дъното, освен ако не сте прехвърлили риска. Но ако сте Вие, ще си плащате, как тогава ще сте богати?
Но темата все пак е каската. Тя се носи за ограничаване на риска. Какъв риск?
Всеки мъж трябва да има поне една каска в дома си. Това означава, че този мъж може да управлява риска. Каква каска? Каски всякакви – мотоциклетни, пилотски, полицейски, пожарникарски, военни, каски за строежи, и много други. Да, някои са професионални, други са хоби! Но каската е символ, че правите нещо, и докато го правите, може да си счупите главата, а това е риск. Да, ще кажете, че някои го правят за пари, а други за удоволствие. Но и в двата случая каската се носи за ограничаване на риска.
Толкова теория по въпроса!
Защото няма значение дали слагаш пожарникарска каска, за да влезеш в огъня, или автомобилна, или пилотска, в момента, в който я сложиш, пулсът ти се ускорява, започваш да чуваш дъха си и се подготвяш за предстоящото, като знаеш, че ще е опасно.
Не разбирам мъжете, които не са слагали каска. И когато им се наложи, задават нелепия въпрос: “Това как се слага?“. А когато я сложат, не могат да издържат повече от 30 секунди, защото ги хваща клаустрофобия.
Времето и мястото, в които живеем, ни предлагат сигурност, достатъчно е да се придвижим от вкъщи до работа, за да си гарантираме прехраната (тук изключвам професиите, които изискват каски). По пътя ни за работа за нашата сигурност се грижат сфетофари, пешеходни пътеки, Закон за движение по пътищата и други. За разлика от нашите прадеди, които, за да изкарат прехраната си, е трябвало да излизат на лов, където животът им е бил застрашен от по-големи хищници. Те са разчитали изцяло на собствените си умения и сетива, за да оцелеят. Тези сетива и умения са закърнели във времето и спират да се предават на следващите поколения. Вече не можем да чуем и помиришем дивеча в гората, не можем да бягаме боси по скалите и да оцеляваме с 250 грама вода.
Носещите каска съвременници обаче развиват умения и сетива за оцеляване. Както професионалистите пилоти, полицаи, пожарникари, така и хоби мотористи, автомобилисти и други. Притокът на адреналин подготвя тялото за идващата опасност и ни изостря сетивата. Ако този приток не бъде стимулиран, то няма как той да бъде предаден генетично на следващите поколения и те ще се превърнат в седящи офис зомбита.
Ето защо, ако работата Ви не изисква да носите каска, то си намерете хоби, за което Ви е необходима! Така ще знаете, че, когато си слагате каската, Вие рискувате, за да спасите света!

Иван Минев

Списание CODIFY можете да четете онлайн тук https://elenanobleschooling.org/codify