Павел Данев (CODIFY Хасково 2023): България има нужда от нас

Павел Данев в CODIFY Хасково 2023 – културната среда на талантите…изкуство…спорт…и още…!

Какво е за Вас образованието?

Първото нещо, което ми изниква в съзнанието като студент по право, е, че образованието е едно от основните права и задължения на гражданите, закрепено в чл. 53 от Конституцията на Република България. Извън правната тематика, образованието може да се разглежда в тесен и широк смисъл на думата. В широк смисъл на думата образованието е процес на формиране на ума, характера, физическите способности на личността. В тесен смисъл – образованието е придобиване на научни знания, получени чрез системно обучение в определена област. Когато стане въпрос за образование, аз се сещам за образованието в тесния смисъл на думата, а именно научни знания. На мнение съм, че образованието е един фундаментален етап от човешкото съществуване, защото чрез него ние се формираме като личности. Разбира се, възпитанието е елемент от образованието. Елемент, въз основа на който личността ще гради своето образование и обратното – образованието ще доизгражда възпитанието. Двете неща са взаимосвързани. Независимо дали става въпрос за средно или висше образование, то дава на човек много важни ценности – морални, нравствени и културни. Друг е въпросът доколко те ще бъдат възприети от съответната личност. За мен образованието, изразяващо се в знания, е върховна ценност, защото без знания хората сме нищо.

Каква е формулата за ефективно и функционално образование?

Образованието е един двустранен процес. А именно – учителят дава знания, а ученикът трябва да ги възприема и научи. Това е формулата според мен. Образованието в училище или в университет не може да бъде едностранен процес, тоест, само преподавателят да дава знания, а ученикът или студентът да бездейства. За да се получи ефективно и функционално образование, учещият се също трябва да полага усилия.

Кой е белегът на грамотността?

Всеки го разбира различно. На мен първично впечатление за белега на грамотността ми прави вербалното отношение, т. е. начинът, по който човек се изразява и общува с другите. Разбира се, много е важна и писмената грамотност. Белегът на грамотността намирам също, че е и четеното на книги, защото книгите несъмнено ни правят по-богати. За съжаление обаче този белег стои на заден план. Това се видя и от средния резултат за страната на държавния зрелостен изпит по български език и литература, който бе 3.93. Това показва как една част от учениците нямат отношение към себе си. За да бъдеш грамотен, трябва да имаш отношение към себе си. Отношението към родния език е “хвърлено“ в коша. Грамотността не трябва да я усещаме като задължение, а тя трябва да бъде ценност вътре в самите нас.

Колко важно е образованието за националното самосъзнание и как се гради национално самочувствие?

На сложните въпроси няма прости отговори. Образованието безспорно допринася за националните самосъзнание и самочувствие, но има един елемент, който също допринася за това – възпитанието. За националното самосъзнание образованието има доста важна роля. Защо? Защото в училище се изучава история, а историята е предметът, който изгражда националното самосъзнание. Не може да имаме национално самосъзнание без да познаваме историята на родината си. Национално самочувствие се гради от обществото. В България обаче национално самочувствие липсва в голяма степен. Проблемът за това се дължи на много фактори – единият, от които, е разединеното общество. Например, докато голяма част от хората си казват, че няма смисъл от това да отидат да гласуват, а друга част са на обратното мнение, няма как да имаме национално самочувствие. Това е един пример, който е показателен колко е разединено обществото. Другият фактор е, че ние страдаме от липсата на справедливост. В България на много отговорни постове има много некадърници, следователно път не се дава на знаещия и добрия човек, път се дава на удобния. В България продължава да има усещането за безнаказаност. Всичко това създава една фрустрация в кадърната част от нашето общество. Затова и резултатът е милиони българи извън България, като те няма да се върнат. Именно тази цялата картина създава усещането за липсата на справедливост, като това вреди в големи количества и на националното самочувствие.

Какви качества трябва да притежават хората, които ни образоват?

Хората, които ни образоват, независимо дали са учители в училище или университетски преподаватели, трябва да са приели това като мисия, като кауза. Искам да кажа, че не да гледат на работата си само материално, както се казва „да взема едни пари“. Когато нещата опират само до това, образоването не е ефективно. Образованието не е нещо, което се дава посредствено, напротив – то трябва да бъде преподадено с кауза. С каузата, че у тези ученици или студенти ще бъде запален пламъкът на знанието, че те ще научат това, което им се дава като знания. Преподавателят трябва да бъде еталон за учещия се. Той трябва да напътства, да въздава доброто, справедливото. С лошотия, инат и комплекси нито един преподавател не постига нищо добро, напротив – за учещия се той никога няма да бъде преподавател, колкото и добър експерт да бъде в своята област. Преподавателят трябва да бъде пръв измежду равни, да съумява да разчупва бариерата – учител-ученик или преподавател-студент.

Как избрахте “Право”?

Това бе доста интересна част от моя живот. Имах колебание между правото и журналистиката. В крайна сметка избрах пътя на правото. Вътре в мен стои едно силно чувство за справедливост. Под “справедливост“ хората разбират онова, което за тях в конкретен момент е добро. Не, аз нямам предвид това, което в даден момент за мен ще е добро. Напротив – и за да ме разберете, сега тук ще цитирам доц. Кристиан Таков, който казва, че „до блажен живот може да достигнем чрез справедливост. Само че този блажен живот няма да е за нас, а ще е за тези, за които осигурим справедливостта. Защото, който я дири и който я въздава, всъщност страда. Тя винаги облагодетелства другите.“ Не мога да търпя несправедливостта, не мога да се примиря с пошлостта, с безнаказаността. Справедливостта всъщност е доброто. Искам да заспивам спокойно, че съм направил добро.

Как описвате Етиката в Правото и кои са най-важните общочовешки нравствени качества за човек и как ги свързвате с професията?

Етиката е дял на философията, както и правото също произтича от философията. Етиката и правото са взаимосвързани. Етиката се занимава с въпросите на морала и нравствеността у човека. Моралът е ценност, която по презумпция, всеки от нас трябва да притежава. Под нравственост се разбира поведението на човек в обществото. Без нравственост не може да има морал, както и не може да има морал без нравственост. Моралът, произтичащ от етиката, е един от общите принципи на правото и източник на правото в страните, които са възприели континенталната правна система. Това е правна система на всички европейски държави без Великобритания. Юристите трябва да са хора, притежаващи високи етични качества, следователно – морални и нравствени. Защо? Защото, когато юристът трябва да реши даден казус, той ще приложи закона. Но законът невинаги е правото, доброто и справедливото. Тук е ключовата роля на юриста – да пази правото, доброто и справедливото, включително и от закона, както ни е завещал доц. Таков. Затова юристът трябва “да си сложи на сърцето“ казуса и да го реши справедливо, респективно морално.

Кое е най-важното, което младите хора трябва да спазват, следват и правят в образователния си и кариерен път?

Това, което трябва младите да спазваме, следваме и правим в образованието си, кариерата си, и като цяло в житейския си път, според мен, са три неща. Първо, да трупаме интелект. Въз основа на този интелект ще върви и нашето кариерно и духовно израстване. Второ, в пътя ни винаги ще има моменти на възходи и падения. Тези моменти са като един динамичен фактически състав – всеки един юридически факт обуславя съществуването на следващия. Именно от добрите и лошите моменти трябва да извличаме доброто и позитивното, и така ще израстваме, ще бъдем по-силни за следващите изпитания, които ни поднесе животът. Трето нещо, според мен, е в основата на всичко, което изброих дотук, а именно да бъдем добри, да носим доброто у себе си и да въздаваме добро.

Защо България и български университет?

България има нужда от своите млади хора – от нас. Ние сме “солта на земята“, бъдещето на страната е в нашите ръце. Считам, че имаме какво да дадем за развитието на България и България има какво да ни даде на нас.

Павел Данев е студент по “Право” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. С изключителен талант в спортната фотография. В списание CODIFY застъпва цялата високонравствена палитра на човешката ценностна система, и то с грамотност като за учебник. И несъмнено успява да мотивира към добродетел, възпитание и култура.

Списание CODIFY можете да четете онлайн тук https://elenanobleschooling.org/codify, а комплиментите книжна версия Ви очакват тук https://elenanoble.org/комплименти/#book.