Радостина Циркова – teamTeachers

Инициативата teamTeachers, oбръщайки внимание на образованието като основна ценност, с уважение най-високо почита приноса на учители, преподаватели и ментори в този процес.

Подхождайки с уважение към образователния Ви принос, моля да представите себе си пред аудиторията!

Казвам се Радостина Циркова. Родена съм и съм израснала в Хасково. Възпитаник съм на СОУ „Васил Левски“ и ГПЧЕ „Проф. д-р Асен Златаров“. Най-високата ми образователна степен е „магистър“ по „Европейски въпроси“ от най-стария университет в Европа, в Болоня, Италия, с което много се гордея. Така се случи, че попътният вятър ме прати на места, различни от Хасково. Учих в Италия, живях и в Брюксел, докато бях стажант в Европейския парламент. Като цяло, смятам, че съм една доста активна млада личност, вярваща в светлото бъдеще на България, за което всички трябва да работим усилено. Понастоящем живея в София и съм продуктов мениджър в най-голямата световна компания за производство на електроника. Отгледана съм в артистично семейство, затова се опитвам да радвам душата си с поезия и писане. Такива дейности са много необходими в смутните времената, в които живеем.

Как бихте формулирали „Що е то образование?“

Бих го определила като „светлина“. Бях изключително любознателна и амбициозна ученичка и запазих тези си качества и като студентка. Винаги съм била отличник и вярвам, че това се отплаща и в живота. Много хора подценяваха образованието и сега резултатите са налице. Смея да твърдя, че понастоящем, когато не уча активно, целият този процес ми липсва – онези непрестанни чувства на любознателност и задоволство, че си научил нещо ново и полезно. Онзи трепет от всяка нова учебна година. Надявам се, че родителите осъзнават важността на качественото образование, а преподавателите успяват да бъдат онези съвременни будители, които да държат жив пламъка на интереса в сърцата на децата. Светът без образование е загубен.

Какви качества трябва да притежават хората, които образоват (учители, преподаватели, ментори)?

Като ми се задава този въпрос, в съзнанието ми изникват онези невероятни учители, които съм имала през живота си. Като любимата ми класна Маргарита Добрева, госпожата ми по математика Диана Христова, по български език и литература Людмила Рачева. Дано тук някой не се обиди, няма как да изброя всички, но тези учители бяха светила. По мое време учителят наистина бе най-важният в живота на подрастващите – като онзи морален стълб, който трябва да те респектира, но в същото време да ти вдъхва доверие и любопитство. Имахме огромно уважение към нашите преподаватели, което ни научи на дисциплина и на това да се стремим да попиваме знания, но не само от учебниците, а и обща култура. Но малко кривнах от въпроса. Хората, които образоват, трябва да приемат това като своята житейска мисия. Ако се впуснеш в това с цялата си душа, съм сигурна, че завинаги ще останеш в сърцата на своите ученици и дори за поколения напред. В Хасково често се сещаме за учители от миналото и си казваме „ех, какъв велик човек беше.“ Друго важно за мен е преподавателите да възпитават децата в любов към България. Само обичайки родното, можем да бъдем истински човеци.

По какъв начин трябва да се реализира образованието?

Интересен въпрос. Много бих искала да го зададем на бъдещия министър на образованието. В предишния отговор загатнах нещо важно. На първо време трябва да имаме отдадени и тематично подготвени учители, които обаче да са прогресивни и адаптивни. Относно самата система съм със смесени чувства. Няма нищо лошо в дигитализацията на живота ни – дори напротив. Спестява много време и усилия. Против съм обаче онези идеи за пълна дигитализация в образователния живот, трябва да я има, но не напълно да замести учебниците и хартиените издания. Така ще възпитаме поколение, което няма да има уважение към книгите и няма да ги свързва с топли спомени. Аз например не мога да чета от електронен четец. Нали знаете онова удоволствие от това да разлистиш книгата, да я помиришеш, да се слееш с нея? Та, дотук. Подготвени професионалисти. Качествена и оптимална дигитализация в класните стаи. И най-важното – смяна на подхода към повече практика за сметка на теорията. Ученето в Италия ми даде голяма перспектива в това отношение. Учейки „Международни отношения“ в Софийския университет, бях свикнала, че дори така наречените „упражнения“ не са практика. Просто едни хора в малки групи, теория и много говорене. Накрая българската система пуска в живота тотално неподготвени за професионалния сектор хора, често с назубрени знания и никакво мислене как точно да приложат всичко това в реалния свят. В Италия традицията е друга. По-малко теория по време на лекции, адаптивните презентации допълваха книжните помагала, на всяко занятие имахме практическа задача – да презентираме пред група, да работим в екип, да тестваме наученото по някакъв начин. И много практика. Това е за мен разковничето.

Какви предимства получават образованите хора? Считате ли, че са по-свободни и креативни? По-критични ли са към действителността?

За съжаление живеем в свят, в който тачим посредствеността. Всеки иска да мине метър и ако може да не полага усилия. Вижте само хората, които ни управляват в повечето години от съзнателния ми живот. Голяма част от тях са опасно некомпетентни, но вярващи в себе си, което е най-страшното. Да си инициативен и ограничен – това означава много бели за България. Затова вярвам, че е дошло време образовани хора да управляват тази страна. И техните предимства са много, повярвайте ми. Не се отнася само до експертиза, а също и до дисциплина и организираност. Градивното образование дава на хората несравнима основа. И това си личи дори в един обикновен разговор. В речника. В грамотността. Чудя се как има хора на високи позиции и ръководни постове, които още не знаят къде се слагат запетаи и говорят на „ме“. Но това е една друга тема.
Знанието дава свобода. Борбата за знания пък те изгражда като личност, която знае, че е постигнала всичко със собствени усилия. Ако има нещо, с което се гордея най-много, това е фактът, че се образовах с много труд без да създавам грижи (дори и финансови) на своите родители. Сега мога да се захвана с каквото реша и да съм удовлетворена от това. Знам също, че никой никога не ме е уреждал на работа или с облаги – необразованите хора рядко могат да се похвалят с това.
Критични сме към действителността. Несъмнено. Но това е защото искаме нещата да не стояха по този начин.

Вие как подкрепяте и помагате на образованите млади хора да приложат натрупаните знания в съвременния сложен ритъм на живот, като говорим за функционална грамотност?

Не знам доколко имам пряко влияние в тази област. Но може би индиректно чрез текстовете, които пиша. Писането ми е голяма страст – обичам да описвам впечатления, от които всеки може да си извлече поука. Напоследък съм занемарила това занимание, но планувам да издам първата си книга. Тя ще бъде на една малко по-различна тематика. Вярвам, че писателите са ключът към функционалната грамотност и си пожелавам да се превърна поне в малко вдъхновение за младите хора.

Колко важно е образованието за националното самосъзнание?

Целият процес на образованието е пряко свързан с националното самосъзнание. Ако това не се възпита в теб като ученик, едва ли ще го придобиеш случайно или по-нататък през живота си. Освен ако нямаш родители патриоти, какъвто например е моят баща, който много ми влияеше чрез изпълнение на стихове, четене на произведения и качествен театър. Човек без образование трудно би могъл да придобие национално самосъзнание.

Можем ли да говорим за екология, една важна тема за опазване на планетата ни, ако не сме достатъчно образовани?

И да, и не. Съвсем просто е да знаеш къде и как да си хвърляш боклука, и че не трябва да изхвърляш отпадъци в природата. Това е въпрос на манталитет, който не на 100% зависи от образованието. Ако говорим за глобално навлизане в същината на проблема, то малко хора биха могли да се включат в подобна дискусия. Вярвам в действията, не в празните приказки. Но хората, както за всяко друго нещо, се сещаме за проблема, тогава, когато се превърне в катастрофа, която засяга всички ни. Това е като изчерпването на ресурсите от питейна вода. Докато не наближи този момент, ние ще правим това, което сме си правили и до момента. Колкото и да се говори за глобална екологична криза, човек няма да се заеме отговорно с поведението си, докато не види реални отражения в ежедневието си, за да повярва. Надявам се в България скоро да видим добре подготвена програма за екологията с ясни цели, както и политики, облечени в действия.

Какви са привилегиите за личностно развитие на децата и младежите, ходейки на училище, посещавайки университет?

Тази възможност те качва едно стъпало по-горе. Неслучайно говорим за образователен ценз. Чисто житейски, не само професионално, образованието ти дава качества, които ти помагат да реагираш в различни ситуации и да се справяш с предизвикателствата. Не по-малко важна е и социализацията – в образователна среда човек за първи път започва да общува активно извън семейството и да развива човешкия си облик. Да се учи на доброта, смирение, отстояване на позиция и много други.

Учебните планове отчитаме с основна важност, но колко са значими житейските уроци, които давате на Вашите ученици и студенти? Как приемат тази част от образователния процес?

Не съм преподавател, но бих го разгледала от перспективата на човека, стоящ срещу учителя. По-горе споменах, че учителите трябва да служат за пример. Респектът към тях е по-различен от този, който изпитваме към своите родители. Знаете ли една забавна история. Във втори клас видях класната ми тогава да се прибира към дома си с една торба с краставици. Учудена, попитах баба си: „Бабо, ама класната яде ли краставици?“. Като много малка вярвах, че преподавателите са били свръх хора, които не правят нещата, които правят обикновените хора. С времето разбрах, че всъщност и те имат своите успехи и неволи. Най-доброто, което можем да направим, е да ги приемем като хора, от които можем да черпим не само знания, но и нюх и житейски опит.

Как се изграждат образовани хора със самочувствие?

Тъжно ми е да отговоря на този въпрос. Виждате заобикалящия ни свят. Толкова много неподготвени хора са популярни, уважавани и на високи позиции. Много трудно ми бе да приема този факт, след като се завърнах от Италия с големите мечти и главата в облаците. И до ден днешен не мога да асимилирам как един инфлуенсър взима за една публикация повече от месечната ми заплата. А тази публикация дори няма добавена стойност за обществото ни, обикновено е просто консуматорска. В такава среда самочувствието на образованите хора се смазва. Чудиш се защо си се трудил толкова, щом на други успехите се дават така лесно и незаслужено. Но разбрах две неща – едното е, че всичко незаслужено в живота е преходно. Ако образованието е вечността, то временната слава залязва бързо и в този смисъл образованият човек винаги ще бъде с една крачка напред. Предишният ми шеф, когато му споделих как мой познат без образование има по-висок доход от мен, ми каза: „да, но за него това ще е максимумът в живота, а ти тепърва ще се развиваш.“ Това е важно. Запомнете го. Другото е, че винаги ще живеем в неравнопоставено общество. Има едни, които са по-добре от нас. Но помислете пък за тези, които мечтаят да са на нашето място. Затова научих най-важното – всеки ден трябва да изпитваш благодарност за възможностите, които са ти дадени и ти предстоят. И не забравяйте какво е казал Епиктет: „Само образованите хора са свободни.“ А свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага…

Целта остава непроменена – повишаване външната мотивация на младите и импулс за любознание и познание. Инициативата teamTeachers дава възможност за разширяване на образователната общност, подкрепяйки младите хора в хода на успешното им развитие.

Фондация “Елена Благородна – човечността е непреходна” изказва своите благодарности към уважаемата Радостина Циркова.



Радостина Циркова - teamTeachers