Сара Димитрова в CODIFY sport Хасково: “Спортът разширява кръгозора, изгражда характера и възпитава”

Сара Димитрова в CODIFY sport Хасково 2024 – Знаменито издание: “Спортът разширява кръгозора, изгражда характера и възпитава”

В момента Сара Димитрова е трети курс, учи българска филология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски“. От ранна възраст проявява по-специален интерес към българския език и литературата. Не е имала никакви колебания, когато избира специалност в университета. Обучението ѝ по време на гимназиалния етап започва в ПМГ “Академик Боян Петканчин“ гр. Хасково, но впоследствие поради промяна на местожителството се налага да се премести в друго училище, и завършва ППМГ “Гео Милев“ гр. Стара Загора.

“Спорт и образование ръка за ръка“ е нещото, към което съм се стремяла винаги. Спортът е значителна част от моя живот, отделила съм му много време, и съм положила доста усилия, но никога ученето не е оставало на заден план. Моето мнение е, че образованието и спортът могат да се синхронизират отлично, и да доведат до по-високи постижения, когато са ръка за ръка, отколкото когато пренебрегваш едното заради другото.

Какво би казала за град Хасково на друг човек, който посещава града за първи път?
За града ни бих казала, че е прекрасен и има доста места, които си заслужава човек да посети, независимо от интересите му, има по нещо за всеки. От културна гледна точка, има паметници, исторически музей, в близост до Хасково е разположена и Александровската гробница. Също така имаме красиви паркове и местности, подходящи за разходка и отдих. Имам много любими места в Хасково. Разбира се, на първо място ще поставя емблемата на нашия град, а именно монумента “Света Богородица“. Когато съм в Хасково, не пропускам да се разходя в парк “Ямача“, а други мои любими места са спортна зала “Дружба“ и театърът “Иван Димов“. Тези места са ми любими още от детството, смятам, че са красиви, присъстват ярко в съзнанието ми, защото имам много спомени, обвързани с тях.
Хасково винаги е имал и ще има специално място в моето сърце, независимо от това къде съм. Гордея се с културата, забележителностите, красотата му, успелите хора, които го прославят, за талантливите и трудолюбиви хора, които работят за неговия просперитет.

СПОРТЪТ НА СЪРЦЕТО МИ
Баскетболът е спортът на сърцето ми. Още от 6-годишна възраст започнах да спортувам активно, тогава се занимавах основно със спортна аеробика, но паралелно с това ходех на спортна гимнастика и класически балет. Беше изключително интересно за мен, тренирах с желание и ходех на състезания. Когато приключих с аеробиката, веднага започнах с баскетбола, на около 12-годишна възраст – харесваше ми изключително много. Огромна роля изигра директното ми попадане сред професионални баскетболистки и треньори. Бях част от “Хасково 2012“, за което съм изключително благодарна, защото на такава ранна възраст видях какво представлява професионалният спорт и добих идея за неговата визия. Това ме накара да мечтая смело и да си поставям високи цели. След като вече нямаше женски баскетбол, продължих да тренирам с девическия отбор в града. Работих усърдно, година по-късно интерес към мен проявиха треньорите на “Берое – Стара Загора“. Заминах, когато бях на 15 години, бях изключително щастлива, че предприемам следваща стъпка за развитието ми. Там бях част от женския “Локомотив Стара Загора“, а след това и женския “Берое-Стара Загора“, както и девическите формации през годините, като престоят ми там беше близо 4 години.

Ти си част от златната спортна история на Хасково чрез успехите на “Хасково 2012”. Какво изпита в онзи период, какво е за един млад човек да бъде част от този шампионски път в най-силната лига, да бъде отборът ти най-добър в България, да бъдеш част от колектив, заради който зала “Дружба” изпълва капацитета си от публика до краен предел, какво ти даде този период в живота напред, на какво те научи?
Периодът, когато бях част от “Хасково 2012“, бих описала като специален, незабравим и много вълнуващ. Тогава бях на 13 години, но толкова ясно осъзнавах случващото се, че спомените ми са съхранени напълно ясни, и не избледняват дори 7 години по-късно. Сърдечно благодаря на Елена Станкова, че видя нещо в мен и реши да ми даде този шанс, който насочи моя фокус в една определена посока. Вярвам, че тази начална стъпка беше генерална, като доведе до всяко следващо събитие, което ми се случи. Бях много развълнувана и горда, че на такава крехка възраст ми се дават този шанс и подобна отговорност, и винаги съм се стремяла към това да оправдая всички очаквания. Бях заобиколена от толкова професионалисти, от страна на цялото ръководство, треньори и състезатели – всичко беше една сбъдната мечта. При спечелването на на златния дубъл през 2017 г. емоциите бяха неописуеми. Целият град се вълнуваше, интересът беше огромен, голяма част от хората ни подкрепяха, всички кипяха от радост. Вярвам, че подобни събития имат силата да сплотяват, това и смятам, че се случи тогава – в този момент Хасково беше едно цяло. Зала “Дружба“ се пукаше по шевовете, адмирации към всички замесени в това невероятно дело, оказаната от публиката подкрепа също изигра голяма роля за триумфа. Това са изключително емоционални моменти. Чувствах се горда, че съм част от този проект, че съм редом до най-добите български баскетболистки, че ми е предоставена възможността да черпя опит от тях, това ми даде криле да мечтая. Покрай тези събития аз несъмнено израснах много, и то не само в спорта, а чисто в житейски план. “Хасково 2012“ написа история, която ще се помни дълги времена.

КОЛЕКТИВЪТ
Колективът е основата. Ако основите са разклатени, няма как да построим кулата. Задачата да се изгради колектив, а след това да се поддържа е нелека. Това зависи от всички участници в процеса. Специално в спорта, започвайки от целия треньорски щаб до състезателите, всички трябва да имат желанието, да бъдат открити и старателни. Разбира се, изискват се много компромиси от всеки един, напасването между различните характери със сигурност е труден и дълъг процес, но с правилен подход на треньора, и проявен професионализъм от двете страни, нещата се получават. Понякога има възходи, понякога има падения, не може всичко да бъде перфектно през цялото време, важно е всички да гледат в една посока, да имат общи цели, и да работят усърдно за постигането им.

СЕМЕЙСТВО И СПОРТЕН КОЛЕКТИВ
Разбира се, че можем да ги съпоставим, въпреки че за мен семейството е най-висшата ценност и е изключително значимо. При сплотен колектив, с времето по естествен начин, той се превръща във второ семейство. Лично аз съм изпитвала това чувство. Особено силно е било, когато съм била далеч от семейството си, дните и месеците ми са преминавали единствено с момичетата от отбора. Подкрепяли сме се, помагали сме си, забавлявали сме се и сме минавали през всички трудни и весели моменти заедно. Изключително щастлива съм за приятелствата, създадени покрай спорта. Това са хора, с които сме изпадали във всякакъв вид ситуации, виждали сме различни страни от характерите си, напаснали сме се и дори след като са минали години, въпреки разстоянието, поддържаме отношенията си, намираме начин да се виждаме и знам, че има на кого да разчитам, ако имам нужда от нещо. Така че, категорично можем да говорим за съпоставка между семейство и спортен колектив.

ВАЖНОСТТА НА СПОРТА
Непременно спортът е от изключително значение за младите хора. Движението и практикуването на някакъв вид спорт имат десетки ползи, част от които, отнасящи се до подобрено физическо и психично здраве. Увеличава броя на социалните контакти, помага да живеем по-пълноценно. Повечето хора в наши дни отделят твърде много време на технологиите, а сравнително по-малко на реалните социални контакти и дейности, които могат да извършват. Чудесно е, че живеем в свят на иновации и бързо развиващи се технологии, но трябва да намерим баланса, и да преценим кое би било най-полезно за нас. Чрез спорта можем да придобием нови навици и да даваме времето си на много по-стойностни неща от социалните мрежи. Смятам, че повечето учащи трябва задължително да спортуват, защото, освен че поддържа добрата физическа форма и носи ползи за нашето здраве, спортът е нещо много повече. Той помага за социализирането на детето в обществото, разширява кръгозора и изгражда характера, възпитава – учи на дисциплина. При добра синхронизация на двата компонента човек трупа увереност, има шанса да тества своите възможности, което води до поставяне на по-високи цели, съответно реализира по-високи постижения.

ЦЕННИТЕ КАЧЕСТВА НА СПОРТА, ВЛИЯНИЕТО СРЕД МЛАДИТЕ ХОРА И ПРЕДИМСТВАТА
Неоспоримо е, че ценните качества на спорта са много. Освен поддържането на добро физическо и психично здраве, разширеният кръг на комуникация и социализация, има едно, което според мен е от огромно значение, точно за младите хора. То е свързано с по-широкообхватните социални контакти, до които можеш да се докоснеш чрез спорта. Моето мнение е, че посредством спорта е много по-вероятно едно дете/тийнейджър/млад човек да попадне в по-благоприятна среда. Среда, която ще го предразположи към възходяща градация на личността и не би избрал да тръгне по лош път, по-трудно е да попаднеш в неподходяща компания, което е от изключително значение за младите, особено в нашето съвремие.
Едно от най-добрите неща, които можеш да сториш за детето си, е да го подтикнеш към това да започне да спортува, какъвто и да е спорт. Баскетболът изгражда характери, помага за социализацията на детето, за придобиване на умения за работа в екип, работа под напрежение, развива мисленето, кара те да предизвикваш себе си, дава увереност, изгражда добра физика, помага да опознаеш себе си в необикновени ситуации, и да откриеш свои черти, за които дори не си предполагал, че притежаваш. Все последици, които биха се отразили по най-благоприятен и подходящ начин върху едно дете.

ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ
Професионализмът е ключът към успеха. Всеки, който иска да успее в даден кариерен път, трябва да проявява изключителен такъв. В основата на професионализма са дисциплина, упоритост и отговорност. Други фактори са желанието и амбицията за постигане на дадените цели, работата трябва да се върши съвестно, нужно е човек да дава всичко от себе си, ако се изпълнява всичко нужно, без да се пестят усилия, то рано или късно, те ще бъдат възнаградени. В такъв случай – успехът е сигурен.

ПРИМЕРЪТ
Най-важният пример, който трябва да дава един професионален спортист на младите и на обществото, е да бъдат честни, да пазят своето достойнство и да бъдат трудолюбиви, за да постигат целите си.

С какво друго, чисто житейски, би могла да сравниш вълнението преди официален мач, както и щастието след триумф?
Абсолютно никое житейско събитие не мога да сравня с вълнението преди мач. То си има своите специфики, със сигурност не е еквивалентно на друго събитие, което съм изпитала в живота си, до този момент. Нужно е да се усети, защото цялата тази еуфория може да пресъздадем чрез думи, които да докоснат съзнанието, но преминавайки през сетивата, моментът се превръща в уникален, индивидуален и несравним. Щастието след триумф също е изключително емоционално. Тогава изпитваш най-вече удовлетворение, знаеш че усилията ти са били възнаградени и това ти дава хъс, енергия и желание да продължаваш да работиш в същия дух и да надграждаш.

Би ли разказала за твоите бъдещи планове, цели, мечти и защо ги проектираш като такива?
Поставила съм си няколко цели, а мечти имам много, защото това е едно от любимите ми неща – да мечтая. Моите цели на този етап са: да завърша бакалавърската си степен успешно, след това да продължа с магистърската, като в хода на обучението си ще преценя кое би било най-подходящо за мен. Дали ще продължа да се развивам единствено в настоящата посока, или пък ще разширя повече кръгозора си. Имам идея да свържа образованието си със спорта, като една от опциите, които съм избрала за себе си за магистърска степен, е да изучавам спортна журналистика, но тепърва предстои да анализирам и преценя дали това е най-подходящото нещо за мен. Поглеждайки в друг аспект от живота, мечтая да срещна правилния за мен човек и да създам едно прекрасно семейство. Надявам се също да имам възможността да пътувам и обогатявам своите култура и знания.

ЛЮБИМ ЦИТАТ
“Дори и най-тъмната нощ свършва и след нея изгрява слънце“, (Виктор Юго “Клетниците“)

Списание CODIFY можете да четете онлайн тук https://elenanobleschooling.org/codify